НЮШКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЮ̀ШКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Мириша, душа нещо; душкам, нюхам. На едно място бряза биволица се е откачила от ярема си, повлякла е повод, раздрънква го по камънаците и нюшка по земята. Ил. Волен, МДС, 161. Изтрих потта от челото си и слязох да се порадвам на любимите си жребчета, които с муцунките си ме нюшкаха и се триеха о гърдите ми. К. Митев, ПБ, 146. нюшкам се страд. и взаим.