НЯВГА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЯ̀ВГА нареч. Остар. и диал., сега простонар. Някога; нявгаш, някогаш. Еднаж го срещнахме на пътя и го попитахме с участие: Дядо хаджи, защо не дойдеш на гости нявга? Забрави училището! Ив. Вазов, Съч. VIII, 143. — Може би тебе не болярин, а цар ти се иска да станеш. Бил нявга цар един свинар,.. — издума набързо и насмешливо боляринът. Ст. Загорчинов, ДП, 99. Пееше осъденият старинна българска песен.. И тая песен я пееше нявга майка му, бръмнала с чекръка. Зл. Чолакова, БК, 141. — Харно струваш, майсторе Маноле, / като тачиш майчини си думи / и си мислиш нявга да направиш / за българи дивна, бяла църква. А. Разцветников, Худ. С I, 179.