НЯКАКЪВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЯ̀КАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, неопр. местоим. 1. Неопределено какъв. Той видя, че ще вали и тръгна бързо нататък, за да намери някакъв подслон от бурята. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове,.. Така веднаж те почнаха да правят тепавица. Елин Пелин, Съч. I, 168. Преминахме с мъка някакъв дълбок дол със стръмни и хлъзгави брегове. Й. Йовков, Разк. II, 134. ● С частицата си. Обикн. за подчертаване, че неопределеността се дължи на позоваване на чужди думи, като понякога се изразява резервираност, пренебрежение и под. В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва на човеците. Л. Каравелов, Съч. II, 27-28. Някакъв си познат на Иван щял да свърши и това. △ Някакъв си студент те търси по телефона.

2. Обикн. с частицата си и в съчет. със следв. числ. — за изразяване на пренебрежително отношение към броя, означен с числителното. На някакви си стотина крачки от нашия прозорец се намираше ресторантът с най-добрата делиорманска певица. Тонич, ББК, 84. Беше я виждал [вълчицата], когато тя .. току се появяваше всичко на всичко на някакви петдесет-шейсет крачки. Й. Йовков, ВАХ, 151-152. Цял човешки живот — и то какъв! — е очертан само в някакви си шест куплета. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 259.