НЯКОГАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЯ̀КОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е съществувал, бил е някога. От едно далечно северно село са пристигнали двамина българи от някогашния Тридесет и първи силистренски полк. Единият носи кръст за храброст. А. Каралийчев, С, 65. Когато държавата на франките обхванала по-голяма част от земите на някогашната Западна Римска империя, Карл Велики поискал от папата да го провъзгласи за "римски император". Ист. VI кл, 14. А историята .. ще представя като прости и беззначителни басни някогашните кръстоносни походи на Европа в защита уж на християнството. НБ, 1876, бр. 4, 14.

2. Който е бил някога някакъв. Царот го зел зета си, некогашното лениво дърварче, и керка си, та го клал на царскийо стол. СбКШ, 103.

3. Като същ. някогашно<то> ср. Времето, епохата, която е била; минало<то>. През септември 1796 г. Шилер съобщава на Кьорнер, че творчеството на приятеля му вървяло с непонятна за него "леснота и бързина",.. тя се е дължала на приповдигнатия дух на Гьоте, на умението да се съчетаят някогашно и сегашно, чуждо и свое в една нова картина. М. Арнаудов, Г, 43. Очите ѝ виждаха някогашното; омекваха, радваха се:.. тъжеше за хубавия имот на баща си и това малко парче пълнеше сърцето ѝ. Н. Нинов, ЕШО, 32.

— Други форми: ня̀когдашен (остар. книж.) и ня̀когишен (диал.).