НЯКОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЯ̀КОЙ, -я, -е, мн. ня̀кои, вин. ня̀кого, дат. ня̀кому (само за лица от м. р., ед. ч.), неопр. местоим. I. Като същ. Което и да е лице от едно множество, без да е точно определено. Хаджи Смион често се извръщаше назад, за да види дали не ги гледа някой. Ив. Вазов, Съч. VIII, 55. Селяни и селянки се щурат насам-натам по работите си. Някои поят конете, други стягат каручките си. Елин Пелин, Съч. I, 182. — Търсиха ли ме? — .. — Кой да те е търсил? — Някой! — смънка той и се ядоса. Г. Караславов, С, 62. Назад в навалицата теглеха някого да излезе. Ст. Даскалов, БМ, 53.

II. Като прил. 1. Който и да е от едно множество, без да бъде точно определен или посочен. Доде ли в празник някоя гостенка у тях, или пък иде ли да споходи някой болник или някоя стара жена, стрина Венковица, покрай другото, сѐ обича да поприказва и за Божѝ работи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. Всеки ден ходех да гледам тая книжка във витрината на книжарницата. Събирах пари да си я купя и се боях да не би някое дете да ме изпревари. П. Славински, МСК, 61. Старецът изведнъж сне ръката си от челото, прибра полите на дългото расо и пое бързо,.., като се обръщаше назад бегло, когато някое дърво закриваше високата му прегърбена снага. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Ми знаем, че Людовик ХIV почти непрестанно имал войни със своите съседи, за да покори някоя тяхна област. Г. Йошев, КВИ (превод), 309.

2. Каквото и да е неопределено малко количество от нещо. Малките момчета надуваха духалата при наковалните на бащите си,.. и отиваха привечер до казармите с тенекиени тенджери да измолват от кашаварите по някоя лъжица войнишка чорба. К. Константинов, ППГ, 26. Едно само е жално, че българете нямат .. рядкост, с която да са похвалат пред света и да съберат някоя пара. С, 1872, бр. 46, 370. Ако не го подкрепуале комшиите со леб и да не му давале по некоаш по нещо работа по дома:.. и да му дават по некоа пара, за да си купуат леб, одамна ке беше умрело тоа будалесто момче. СбНУ Х, 133. // Само ед., ср. При изречение, израз или субстантивирана част на речта — едно. Аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя, но забележих, че той неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно по някое "А, тъй ли е?" или "Знам аз". Ал. Константинов, БГ, 12.

3. Някакъв. — Знайте, продължи той, пуснали са някой глупав слух, че шътали харамии и тая година тъдява, по балкана... Ив. Вазов, Съч. ХV, 20. Рядко той казваше някоя дума, без да я придружи с някой жест или особен израз на лицето си. Й. Йовков, Ж 1945, 23. Ако не си копал лозе, гледай мене; то не е някоя мъка. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 22. Коа царуале во Стамбол цар Костадин и царица Елена, дошол около Стамбол некой друг цар со войска. СбНУ ХХIХ, 188.

4. С частицата си. За изразяване на по-силна степен на неопределеност или на пренебрежителна отсянка; някакъв си. Той е роден в някое си село Скрино, в Софийската

епархия, от набожни родители. Ив. Вазов, Съч. ХV, 32. На ринга се качи първата двойка — някой си Тот Будай в синия ъгъл и нашият Панайот не знам кой си, в червения. Д. Цончев, М, 151. Веднаж той купил една магарица и пратил сина си по някоя си работа. Л. Каравелов, Съч. II, 15. Тия дни ся начина печатанието и на Руско-българский речник. За него помагат да ся напечата някои си частни людие. АНГ I, 403.

◊ Някое време. Разг. Неопределено кратко време, известно време, немного време. Момчил бързо се изправи.. Той пусна ръката на жената и някое време гледа пред себе си, като че ли виждаше нещо далечно и минало, но все тъй живо и ясно. Ст. Загорчинов, ДП, 86. Тошо седеше на миндеря и чакаше. Той знаеше защо беше го повикал баща му. От някое време насам тия разправии помежду им около сметките ставаха всеки ден. Й. Йовков, ЧКГ, 214-215. Някое <си> време. Разг. Много късно вечер или през нощта. У Ралчови бяха неспокойни. Стана вече някое си време, хората вечеряха и си изполягаха, а този, когото очакваха, не идваше. Ст. Даскалов, СЛ, 462. Някой и друг. Разг. Малко, немного по количество или брой. Стига да сме живи и здрави, подир някоя и друга година ще почнем да пълним върбовите кошове с ябълки. А. Каралийчев, СР, 75. След такива разходки Тома се завръщаше с добро настроение и срещнеше ли на пътя си Рашид, даваше му за почерпка някоя и друга дребна пара. А. Гуляшки, ЗР, 35. Закачиха кепенците по-рано и се отправиха за лозята — да свършат и там някоя и друга работа, докато е светло. Ст. Чилингиров, ПЖ, 16-17. Някой път. Разг. Понякога. Някой път, като ѝ натегне повечко на душата, тя ще прегърне детето, ще се наведе над главичката му и ще земе да облива бузенцета му с топли сълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. В Игличево отдавна не бе валял дъжд.. Някой път се явяваха малки бели облачета откъм планината, суеверните бабички се кръстеха и молеха дано се смили небето и пусне дъждец. Кр. Григоров, И, 51. По някое време. Разг. След много време в един неточно определен момент. По някое време му се счува, че вратникът наново припука. Ст. Даскалов, БМ, 13. — Милено, — извика пак старецът.., но дълго никой не му се обади. Чак по някое време медното клопотарче пак мерно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87.