НЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЯ̀М, -а, -о, мн. нѐми, прил. 1. За човек — който не може да говори, който е лишен от способност да говори. Нямото момченце растеше в бащиния си дом незабелязано, далеч от баща си, който никога не бе протегнал ръка да го погали, никога не бе отворил уста да му каже бащинска дума. Д. Талев, СК, 36. — Какво си се зазяпал след момичето? Хубаво, гиздаво е, но е няма! .. — Няма е! Като малка от тежка болест е онемяла! К. Петканов, ОБ, 212. Като излезнаха они, ето че му [на Исус Христос] приведоха един человек ням и бесен. И като изскочи дяволо, продума немио; и чудеха се народите и думаха: никога не се е явило тако во Израиле. Н. Рилски, НЗ (превод), 17. Изповядайте, господа, изповядайте истината.. Стига вече да са струваме слепи, глухи и неми, тряба да прогледнем, да чуем и да развежем езика си. С, 1872, бр. 43, 338. ● Нар-поет. Ням онемявам. Приснило се Павле добър юнак, / да я кара [Павловица] на Янини църкви, / отдалек се врати затворили, / попове са неми онемели, / а гякове слепи ослепели. Нар. пес., СбНУ II, 59. ● Нар.-поет. Няма-немачка; няма-немица. "Държ, мори сестро, боринава! Държ, мори слепа-слепачке и нема-немачке, да светиш и да видиш, дури да дойде попо да се венчаш." СбНУ Х, 165. Не думала [Яна] четири години / ни на свекър, нито на свекърва, / .., / Станал Марко тъжен и кахърен, / па на макя потиом говори: .. "че прощавам Яна убавица, / че прощавам .. нема-немица!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 210.
2. Прен. За човек — който не казва, не проговаря нищо, ни дума; безгласен, безмълвен, мълчалив. Возачът стоеше на капрата си, вдървен, ням зрител на всичко това. Ив. Вазов, Съч ХIV, 179.
3. Прен. Който не е изразен, изказан с думи или не е съпроводен с думи, с глас; безгласен, безмълвен, мълчалив. Болният изкарваше изпод одеялото своята немощна десница, хващаше ръката на жена си и я милваше нежно и с обич, .. Той знаеше дълбоко в душата си,.., че това са последните му неми думи на обич и признателност към тая жена-светица. А. Каралийчев, С, 248. Момиченцата не се опитват да задават въпроси. Те следят всяко движение на Маргаритка и в погледите им се чете нямо обожание. П. Незнакомов, МА, 54. Хубостта на образа, когато ся подразумява като ням белег на хубавата душа, е привлекателна. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 167.
4. Прен. В който не се чува говор, звук, шум, в който няма движение, признаци на живот; глух, безмълвен. Берберниците, кафенетата,.., бяха затворени, заключени, неми! Ив. Вазов, Съч. VII, 156. Улиците стояха безлюдни, неми, като че ли по тях беше преминала чума. Кр. Велков, СБ, 141. Още не беше съмнало, .. и градът изглеждаше застинал с белите си неми къщи. Н. Антонов, ВОМ, 31. Но диханието на морето, немите кули на градската стена, загадъчният силует на крепостта Лоренцо и още незамлъкналите оркестри на града опомнят публиката. ЛФ, 1957, бр. 40, 4.
5. Като същ. ням (немия<т>) м., няма<та> ж., нямо<то> ср., неми<те> мн. Обикн. членувано. Ням човек. Той пристъпи и седна до нея, загледа се в детето. През всичкото време докато гледаше рожбата си, нямата не свали очи от него. К. Петканов, ОБ, 224. Парите могат да накарат сакатия да ходи, немия да говори, а на безръкия [да дадат] сили да ги пипне. С. Таджер, ПНМ, 158. — Пиши и мълчи, че виждаш ли тоя немия — може да ни пребие и двамата. Елин Пелин, Съч. I, 25. Боян: — Но как можаха испанците да ся разговарят с дивите като не знаяха един на друг язика си? Настав: — Проумявали си с махания и знакове, както правят немите. П. Кисимов, ОА I (превод), 58.
◊ Ням лебед. Зоол. Вид лебед, срещащ се рядко в България, който през любовния период не пее. Cygnus olor. Ням филм; нямо кино. Спец. Игрален или документален филм или кино изобщо, при което няма записан звук и говор, а се използува музикален или друг съпровод. При немия кинофилм честотата на кинопрожекцията е била 16 кадъра/сек. Й. Венов и др., К, 66. Чарли Чаплин е всепризнатият майстор на немите филми.