НЯМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЯ̀МАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нямам; липса, отсъствие на ѝмане, на имот, средства и пр. Най-сиромахът, чийто вратник е плетен, от нямането си ще откъсне, патка ще заколи, но ще се отсрами, да не му се смеят. Г. Краев, Ч, 58. — Като гюл ще е [детето] в моята къща — продължаваше бавно той. — Ще цъфти, поливано от всички, ще цъфти — без грижи, тревоги и нямане. Г. Стоев, ПЗ, 37. — С помощта, която получаваме, ще отпътува Николаевич и ще се издължим.. — И не подозирах това... — смутено призна генералът, нали един господар на петстотин или две хиля‑
ди крепостни наистина не знае какво е нямане. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 412-413. В Крагуевац днес се намират и 600 българе доброволци, които от нямане средства не можеха да се завърнат тук след войната. НБ, 1877, бр. 59, 232. Болшинството желаело да касира изборите, но било безсилно да го направи, по нямане на достатъчно число народни представители да го подкрепят. Бълг., 1902, бр. 516, 2.