НЯМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЯ̀МО нареч. Безгласно, безмълвно. Той седеше на краката си и редеше пасианс. Сочните му устни нямо се мърдаха — той очевидно броеше нещо на ум. П. Вежинов, ДВ, 19. Сички тъжно мълчаха.. Иван чакаше, гледаше ги нямо в устата, кога ще произнесат дума. Ил. Блъсков, ИС, 116. През двора пропищи / куршум; след него друг. И нямо се кръстосват / юнашки погледи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 267. ● Обр. Но ето изведнъж нощта изпъпля... / Водите светят нямо... де се крие / луната ощ? К. Христов, ПХ (превод), 62.