НЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЯ̀НКА, мн. нѐнки, ж. Диал. Женска гърда. Наведе се над люлката, подложи нянката си, погали втория си син по челцето и тихичко му продума: — Сладко пиленце, още малко и щеше да останеш без бате! К. Петканов, ДЧ, 355. Съблече се тя, черна и страховита, с разпуснати коси. Когато прескачаше, държеше си ненките в ръце, за да не се спъне. Й. Вълчев, РЗ, 28. Децата, докле са на нянка през пръвите девят, десят месяца, цъфтят без да им ся дава друго освен майчиното мляко. Й. Груев, КН7 (превод), 79. // Бозка, цицка на женско животно. За завъда требува да ся остави от пролетните прасета най-хубавото и най-якото (казват, че най-яки са които бозаят предните ненки). Лет., 1874, 271.