О

О1, мн. ‑та, ср. 1. Разг. Петнадесетата буква от българската азбука, с която се означава гласната о. Ръкописно о. Печатно о. Главно о. Думата кооперация се пише с две ота.

2. Фон. Задноезична широка лабиална гласна.

О

О2 предл. 1. За посочване на място или предмет, в който някой или нещо се удря, блъска, чука и под.; в. Той тичаше тъй силно, че единият му чехъл отхвръкна и се удари о стената. Св. Минков, СЦ (превод), 35. През шумните улици тя вървеше почти на посоки покрай дворовете и сградите. Не виждаше нищо пред себе си. Блъскаше се о минувачите. Г. Райчев, ЗК, 183. Всички разправяха подробно, как е паднал дъбът, как Иван се помъчил да побегне, как се спънал о един камък. Елин Пелин, Съч.III, 166. Бъхтя се като вода о бряг. Погов., П. Р. Славейков, БП I , 58.

2. Разг. За означаване на място, до което нещо се опира, допира или плътно се прилепва, притиска; в, до, към. Сърцето ми се разтупа, когато седнах върху топлата земя до стареца и опрях гръб о дънера на една върба. Ем. Станев, ЯГ, 17. Бях долепил нос о стъклото на витрината и гледах до забрава книжките. П. Славински, МСК, 61. Овцете като че не виждаха вратата на саята, а се притискаха о стените и плетищата. Й. Йовков, ЖС, 100.

3. Остар. За означаване на обект, за който някой се хваща, държи или за който някой, нещо се връзва, скачва; за. Шейната летеше по затрупания път.. Чернявски и Райчо се държаха яко о нея. Д. Габе, МГ, 60. След малко селянинът се видя вързан о едно дърво, дето двама души го налагаха без милост. Л. Стоянов, Б, 111. Близо са велможите и жреците. А на високата клада о стълп е привързан Крез. БР, 1931, кн. 6, 208. О зелен бор да се хвати, и той ще посъхне. П. Р. Славейков, БП II, 8. // За посочване на обект, който се обхваща от нещо, около който нещо се увива, навива; около. Младенов с облекчение седна на мокрия, поизгнил стол.. Агентът откачи от гвоздея въжето и сръчно започна да го омотава о стола. Х. Русев, ПЗ, 154. — Не бъхти се, не кърши, девойко,/ сини очи у мен да се впиват,/ вита снага — о мен да се вие,/ али устни мене да целуват. П. П. Славейков, ЕП 1907, 168.

4. Остар. Книж. Обикн. след гл. придържам се, държа се. За означаване на теория, принцип, възглед или под., който се подкрепя от някого, към който той се придържа или настоява да се спазва, съблюдава; към. Достатъчно е само да поменем, че той [Григорович] упорно се държа до последните си дни о панонската теория за произхода на черковнославянския език. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 196. Придържам се о правописа, приет от историко-филологическия клон на Българската академия на науките. Т. Влайков, Съч.I, 1925, б.с. Освободен от веригите на точността, писателят романист може да се държи о фактите само дотолкова, доколкото те му са необходими да характеризира и типизира героите си. М. Кремен, РЯ, 33. Он твърдо са придържавал о идеята на всеобщото народно образование. Ч, 1875, кн. 9, 405.

5. За поглед — за означаване на мястото, обекта, към който е насочен; в, към. — Гърмежи и ура цепят въздуха, а той мълчалив, с устремен поглед о казаците, бди къде се отправят те. Ив. Кирилов, Ж, 37. Найден носеше на гръб празен кош. Той свали коша, подпря се на него и прикова поглед о земята. Г. Райчев, ЗК, 119. Смутени / мълчаха дълго те, един о други взрени. К. Христов, ЧБ, 290.

6. Остар. За посочване на място, където нещо е окачено, закачено или виси; на. Облеклото на китайците състои от една дълга дреха с дълги и широки ръкави, която кръстосва гърдите, и са окача о врата с две или три сребърни или златни петелки. С. Бобчев, ПОС, 222. В това время вървяха излегка двама пътници през една прекрасна страна.. Пътническите торби им висяха о бедрата. Б. Димитров, Я I (превод), 33.

7. Остар. За означаване колко пъти е прегънато, огънато нещо; на. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетината си, сгъната о четири, на председателствующия секцията. Ал. Константинов, Съч. I, 55. Ако ли са ся понатъртили [децата], трябува да ся наложи натрътеното с една кръпа, прегъната о осъм и натопена в студена вода. Лет., 1871,143. При самия склад потни и прегънати о две хамали.. пренасяха на гърба си товари в колата. Ив. Вазов, НР, 56.

8. Остар. Книж. За посочване с колко пъти се увеличава или намалява нещо или колко пъти нещо е по-голямо или по-малко от друго нещо; с. Придобивката на железний път.. е да смалява опирането, да умложава о десет силата на потика. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2,20. Ако ся махне знаменателят на една дроб и на място него ся постави единица, то дробта.. ще ся увеличи о толкова пъти, о колкото знаменателят е бил по-голям от единицата. Хр. Данов, ТПЧ, 127-128. Нашта книжна търговия е о три пъти повече от тяхната [на сърбите]. Ив. Богоров, КП, кн. 1, 2. Това частно число ще бъде о пят пъти по-малко от исканото. Хр. Данов, ТПЧ, 148.

 

КП, 1874, кн. 2,20. Ако ся махне знаменателят на една дроб и на място него ся постави единица, то дробта.. ще ся увеличи о толкова пъти, о колкото знаменателят е бил по-голям от единицата. Хр. Данов, ТПЧ, 127-128. Нашта книжна търговия е о три пъти повече от тяхната [на сърбите]. Ив. Богоров, КП, кн. 1, 2. Това частно число ще бъде о пят пъти по-малко от исканото. Хр. Данов, ТПЧ, 148.

9. Остар. Книж. За означаване предмета, обекта на речта, на мисълта или обекта на някакво действие; за. Треба да разсудиме, що може да се каже о воспитании свободних детей. Й. Стоянович, ДСС (превод), 1. Сичко що е писано до сега о славянскому язику, писано е по подражанию от учебните книги, кои са писани за другите язици. Г. С. Раковски, БС, 43. "Чеда, трудите ся о просвещений вашего отечества и рода". Р. Попович, Х, 35. Защо ли господин Душанов не преведе и следующето знаменито съчинение: "О глупостях и безумии болгарских мудрословеснейших и мусикословеснейших ослов прослепителей." Хр. Ботев, Зн. I, 14.

◊ О бозе почившия (почившата). Църк. Употребява се пред името на покойник. Хенри Форд II.. е внук на о бозе почившия Хенри Форд I, великия и незабравим създател на прочутите автомобили. Св. Минков, Избр. пр, 265.

О

О3 частица. За усилване. 1. Обикн. в началото на отговор. а) За подчертаване на съгласие, одобрение, потвърждение с отсянка на удовлетвореност, въодушевление, любезност. — Тази година ще се качим ли на Мусала? — попита весело на излизание Бомбардек. — Разбира се. То се знай. О, да, да!- извика въодушевено компанията. Ал. Константинов, Съч. I, 293. — А кога ще направите доклада си?.. — След десетина дни... Трябва да систематизирам материалите... — О, да! О, да! Г. Караславов, Избр.съч. II, 341. — Извинете.. имате ли нужда от водач? — О, да — отвръща чужденецът. Св. Минков, ДА, 23. б) За подчертаване на отрицание, с отсянка на категоричност. — Вие може би пътувате за Варна? — О, не, за Шумен. Ив. Вазов, Съч.ХХVI, 16. — А не мъчиха ли, не убиваха ли [турците] някого? — О, не. Нищо не ни казаха. Й. Йовков, Разк. II, 122. Големанов: Тъкмо за тази работа човек, прекрасен, отличен... Илиева: Аз очаквах това да кажете, макар че напоследък една хладина между вас двамата, може би. Големанов: О, това нищо не значи... Ст. Л. Костов, Г, 55.

2. Обикн. с глаголи в пов. За изтъкване, подчертаване на молба, увещаване, заповед и под. — Из книгата падна едно писмо,.. Госпожо, бъдете уверени, че ви го връщам, без да съм погледнал в него. — О, недейте: вашата честна физиономия ми говори ясно... Ив. Вазов, Съч. ХII, 180. "О, Бог да даде нестопен да останеш! /../ О, милост за тебе от бога да няма / лице той от теб да отвърне!" П.П.Славейков, ЕП 1907, 50. Че в страх безумно леденея / пред първи студ на люта зима — / о, пламък дай ми да се сгрея, / сестрице моя най-любима. Д. Дебелянов, С 1936, 19. Остави таз песян любовна, /../ О, махни тез думи отровни! Хр. Ботев, Съч. 1950, 15-16.

О

О4, понякога удължено оо, о-о, о-о-о, междум. 1. Книж. Поет. При реторически обръщения. За изразяване на приповдигнатост, патетичност или поетическа изразителност. — Аз не идвам с точно определена молба, о, василевсе на Византия! — подхвана незабавно Борис. — Нашите две войски стоят една срещу друга. Й. Вълчев, СКН, 425. — Пиши му: О-о-о-о сладкогласнейши славею! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 80. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. О, храбри панагюрци! О, синове достойни! / Във вази е кипяла Асеновата кръв. НБ, 1876, бр. 9, 33.

2. Поет. При реторически възклицания. За израз на силни, спонтанни чувства. Ти владееш моето сърце... то е твое... но животът ми, о, той принадлежи на България... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 71. — О, жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт. Л. Стоянов, Х, 39. Ще гледам как вие / се връщате бодри и здрави / и тихо ще шепна: / "О, колко е хубав светът!" Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 43. О, как са късогледи, как са слепи / понякога младежките очи! Бл. Димитрова, Л, 35. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Д. Дебелянов, С 1936, 42.

3. За израз на радост, възторг, доволство, възхищение и под. — Това ли е параходът, с който ще пътуваме през океана? — Да — отговори бай Михал. — О! — извика Бенко. Това е най-красивото нещо, което съм виждал досега! Ал. Бабек, МЕ, 51. Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората.. — О, в гората — какво по-хубаво от това? Д. Талев, И, 310-311. Ако ли, мале майно ле, / жив и здрав стигна до село, /../ О, тогаз, майко юнашка! / О, либе мило, хубаво! / Берете цветя в градина, /../ да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Полето! Просторът! Витоша! / О, колко е хубава тая картина! Ив. Вазов, Съч. IХ,165. О, колко хубава е пролетта! / Цветя цъфтят и пее славей! П.Р.Славейков, Избр. пр I, 128.

4. Обикн. проточено о-о. За израз на изненада, съчетана с радост от среща с някого. — Добре дошли! О, о! добре дошли, господин инспектор, добре дошли.. — загъргориха изведнъж дванадесет мъжки гърла. Ал. Константинов, Съч. I, 264. В обора, наредени в прашните ясли, седяха още седем ду‑

ши.. — О-о-о-о! — посрещна го чевръсто Пеню помощникът. — Другарю Кабаков, горе главата! Г. Караславов, Избр. съч I, 188. — О, бай Василе! Ела де, ела! Й. Йовков, ПГ, 244. // За израз на изненада от нещо неочаквано, което предизвиква неприятност, разочарование, огорчение. Той скочи, хвърли се в лозето и изтича до хралупестата круша. Ръката му бързо се шибна в дупката... О! Парите не бяха там!... Някой ги е взел, взел, взел... Д. Немиров, Б, 63. — Да не мислите, че е голяма придобивка да се живее? — Ооо!... Да не мислите вече за самоубийство? К. Петканов, В, 15. Вечерта решаваме да се освежим с чаша студено бяло вино.. И о, ужас... Оказва се, че сандъкът с виното е пуснат в дълбокия трюм.. Ще можем да се докоснем до него едва в Мелбърн. П. Вежинов, ДМ, 9.

5. За изразяване на увереност, сигурност или убеденост в нещо. Беят се усмихваше глупаво, но и се поотдръпна — уплаши се от ноктите на тая малка, разгневена жена. О, той я познаваше — тя нямаше ум, в нея лудуваха триста дяволи, тя можеше всичко да направи! Д. Талев, И, 420. — Такъв личен момък я иска, а тя... — мисли си Мирка. Когато порасне и я поискат, о, тя няма никак да се колебае като нея. Ив. Карановски, Разк. I, 54. Той прави, каквото прави, аз простих, забравих, но Господ, види се не е забравил... О-о, той не забравя и не прощава! Ст. Л. Костов, Г, 25. — О! Те ще ме познаят кой съм аз! — тупна той по масата и се изплю на пода. Н. Каралиева, Н, 70.

6. За изразяване на силно желание, копнеж, надежда. Може би всичко това не е истина.. О, да би било така, Еньо ще се откаже от всичката своя земя, ще я даде на брата си. Елин Пелин, Съч.III, 162. О, да може еднаж кракът ми да стъпи вън прага на бащин дом. Ив. Кирилов, Ж, 40.

7. За изразяване на уплаха, страх, тревога, ужас. — О-о, дядо! Вук, вук, дядо! — завика момичето, сочейки към отсрещния склон високо в храстите. Н. Попфилипов, РЛ, 32. И в миг, моят клиент се събужда.. О, ужас! Животът на моя клиент виси на косъм! Елин Пелин, Съч. I, 196.

8. За изразяване на отчаяние, скръб, страдание или някаква душевна болка. А тя мълчи, гледа надолу и се прави на мъченица... О, господи, по-добре никога да не бях я срещал... М. Грубешлиева, ПИУ, 98. Вие ми не отговорихте нищо, вие не успокоихте моите съмнения — о, какви съмнения! Ив. Вазов, ПЕМ, 7.- Младините си оклех, Бори, че ме за хан пожениха! Все намусен, все лют! И ти ли ще бъдеш такъв, о, и ти ли, чедо мое! Й. Вълчев, СКН, 83. Той учи я със пистолет да стреля / накрай града, прицелена в дъба, / придържа китката и неумела. / О, в любовта научена стрелба! Бл. Димитрова, Л, 98.// За изразяване на съжаление, разочарование от нещо. О, как и най-умните царе могат да стават жертва на измамата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 73.

9. За изразяване на недоволство, досада, негодувание или възмущение. Той почна да разправя нещо смешно и неважно.. а тя отведнаж го пресече и му извика: — О, как лъжеш! Елин Пелин, Съч. I, 138. О, стига! Стига! Страх ме е да слушам... Г. Райчев, ЕЦ, 9. О-о, я стига си дрънкал! // Разг. Само повторено, отсечено и бързо: о, о, о. За изразяване на недоволство, неудовлетворение, обикн. от някаква постъпка. О, о, о! Каква беля си направил! О, о, сега я оплескахме!

10. За изразяване на любезно несъгласие или за смекчаване на възражение, противопоставяне. — Приятелю, аз бих желал да се опознаем.. — О, че ние се познаваме. Елин Пелин, Съч.I, 209. Х а д ж и е в а : Ах, госпожо, вий си вече отивате? Аз искам да ви почерпя. А н г е л и е в а: О, моля, не се безпокойте... друг път ще дода за по-дълго. Ст. Л. Костов, Избр.тв, 349. О, не говори така! Твоята мъничка къдънка знае, че ти си глупав и ти прощава. Елин Пелин, Съч.II, 132.

11. Простореч. Проточено о-о. При обаждане, когато викат някого; да, тук съм, оу.

О

О-. Представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване докрай на действието, което се разпространява по цялата повърхност, около или по краищата на нещо или някого, напр.: обеля, оваля, овържа, огризвам, окървавявам, отупвам и др.

2. Извършване, изчерпване докрай на действие, което обхваща целия предмет, цялото пространство, напр.: одаря, одимя, опорочавам, огребвам, осмивам и др.

3. Осъществяване, довеждане на действието, означено от основата, до неговия завършек или краен резултат, напр.: опазя, опичам, осъждам, оагня, отравям, охарчвам се и др.

4. Преминаване в състоянието, назовано от основата, ставане някакъв, напр.: обеднея, омеквам, осмелявам се, онемея, освирепея и др.

5. Правя някой или нещо да премине в състоянието, назовано от основата, правя го да стане някакъв, напр.: обогатя, ограмотя, ожесточа, опредметявам, осиновявам и др.

6. Квалифициране на някого, нещо или приписване на някого, нещо признака или качеството, означено в основата, напр.: оприличавам, отъждествявам, оценявам.

Списък на думите по буква