ОА̀ЗИСЧЕ

ОА̀ЗИСЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от оазис. Ето такава е местността, гдето е основан манастирът.. От север планината с дивите си канари засланя от ветровете.. от друга страна Искърът плиска и прохлажда и приспива с мелодичния си шум цветущето оазисче. Ив. Вазов, БП, 126-127. Яси-тепе е оазисче от стари българи сред заселени тук малоазийски турци. А. Страшимиров, А, 299. Този клуб се стори на Виячев като едно неочаквано оазисче. Н. Антонов, ВОМ, 45.

Списък на думите по буква