ОАЗИСЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОА̀ЗИСЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от оазис. Ето такава е местността, гдето е основан манастирът.. От север планината с дивите си канари засланя от ветровете.. от друга страна Искърът плиска и прохлажда и приспива с мелодичния си шум цветущето оазисче. Ив. Вазов, БП, 126-127. Яси-тепе е оазисче от стари българи сред заселени тук малоазийски турци. А. Страшимиров, А, 299. Този клуб се стори на Виячев като едно неочаквано оазисче. Н. Антонов, ВОМ, 45.