ОБАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; оба̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Забавям, задържам някого. Драганке, сестро Драганке,.. / кат се хазните зададат,.. / с китките да ги обавиш, докато дойда и азе, / доде ме глава отболи, докат ме треска претресе. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 289. Марушчица отговаря: / Ой ти момче лудо младо, / кайно ме си обавило, / научи ме как да лъжа, / как
да лъжа стара майка? Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 289. обавям се, обавя се страд.
ОБА̀ВЯМ СЕ несв.; оба̀вя се св., непрех. Диал. 1. Закъснявам, забавям се, замайвам се.
2. Задържам се, забавям се, заплесвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.