ОБА̀ГНЯМ

ОБА̀ГНЯМ, ‑яш, несв.; оба̀гня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. За овца — раждам (агънце, малко); оагням. — Как ще ви го дам [агнето]! — дръпна се назад овчарчето. — Ами Белуша? — Белуша догодина ще си обагни друго. А. Каралийчев, ПС I, 121. През нощта овцата обагнила две агънца.

ОБА̀ГНЯМ СЕ несв.; оба̀гня се св., непрех. 1. За овца — раждам едно или повече агънца, малки; оагням се. Над 30 на сто от овцете се обагниха втори път. ВН, 1955, бр. 190, 2. Я продай, сино, хиляда [овце] / да ти останат петстотин, / по веднъж кат са обагнят, / пак щат хиляда да станат. Нар. пес., СбВСт, 307.

2. За агне — раждам се; оагням се. — Кой е по-голям..? — Как ще е по-голям, не виждаш ли, че е още шиле. Пролетес се обагни. Кл. Цачев, СШ, 189.

— Друга (диал.) форма: обя̀гням.

Списък на думите по буква