ОБАГРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ГРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обагрям като прил. 1. Поет. Който е придобил някакъв цвят или многообразие от цветове, с което обикн. се отличава, изпъква. Всичко се движи, напредва — пъстро, шумно, забързано, потопено във водопадите на слънцето, къпещо се в безбройните цветове и оттенъци на обагрената природа, прекрасно. Й. Радичков, ПЦ, 77. Може да се направи интересна сбирка от обагрени есенни листа, схема как опадват листата на отделните видове. М. Воденичаров и др., ЕБ, 73.

2. Прен. Който има, притежава някакви качества, свойства, отличаващи го от обикновеното, обичайното; оцветен. Лириците от новата школа.. признаваха силата на емоционално обагрената реч. М. Арнаудов, Г, 77.