ОБАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ЕН, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. Остар. Който обайва, очарова; омаен, пленителен. Аз никъде в България не съм виждал село, загнездено в по-обайна местност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 119. Вие обичате възмечтания юг, там, где птичките са по-леки, цветята по-ароматни.. нощите по-тихи и обайни. Ив. Кирилов, Съч. II, 132-133. Всички феи, всички очарователни царе и царски синове.. които изобилствуват в така обайните за децата приказки.. — всички те са един добър материал за учения. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 134.