ОБАЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБА̀ЖДАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обаждам и от обаждам се. Любопитството ѝ бе възбудило слугинчето с обаждането, че една млада жена я търси и сега е пак на улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 75. За предателство, за обаждане на турците никой и не помисляше. Ив. Вазов, Съч. VII, 79.