ОБА̀ЖДАНЕ

ОБА̀ЖДАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обаждам и от обаждам се. Любопитството ѝ бе възбудило слугинчето с обаждането, че една млада жена я търси и сега е пак на улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 75. За предателство, за обаждане на турците никой и не помисляше. Ив. Вазов, Съч. VII, 79.

ОБА̀ЖДАНЕ

ОБА̀ЖДАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обаждам се. Сутрин времето между седем и осем е неприкосновено. Никакви срещи и разговори, никакви обаждания по телефона. Режим!... Телефонистката знае това и по навик повтаря: "Другаря Томов го няма". Ст. Поптонев, НСС, 5.

Списък на думите по буква