ОБАЙЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ЙЛИВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Обаятелен, очарователен, пленителен. Аз станах, приближих се към нея и се помъчих да ѝ се усмихна; нъ, вероятно, усмихка не можи да се яви на устата ми, защото, като я видях тъй обайлива, тъй прелестна, още по-силно си наумих истинската причина на моето отчаяние. ССГ (превод), 195.