ОБАЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ЙНИЦА ж. Остар. и диал. В народните вярвания — жена, която умее да обайва с помощта на свръхестествени сили, заклинания, магии и под.; омайница, вещица, магьосница, баячка. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници.. Наричат се още многознайници, понеже много знаят, и обайници, понеже обайват. БР, 1931, кн. 6, 205. Наклала Рада седянка. / Майка ѝ млогознайница, / знайница и обайница, / .. / живо е пиле варила; / със бял го бодил потъча, / потъча, още нарича: / "Каквото пищи туй пиле, / и тъй да пищат за Рада, / турци, Радо льо, българи. Нар. пес., СбГЯ, 232.