ОБАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀ЙНО. Остар. Нареч. от обаен; омайно, пленително, обаятелно. Долината на Марица.. Родопите и цялата Стара планина се разстилаха обайно под леката мараня на тоя слънчев ден. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 98. Тъй спокойно гиздава в леко амфитеатрално положение, тя [София] сега има почти идилически вид.. и те мами обайно в своите успокоителни недра. Ив. Вазов, Съч. IХ, 164.