ОБАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀РЯМ¹, ‑яш, несв. (остар. и диал.); обо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Събарям, повалям. Вятърът беше дотолкова силен, щото обаряше и керемидите от къщята. П. Хитов, МП, 18. Круша кога узрейе, сама пада, а пощо прегори, и снег я не обара. СбНУ ХХV, 28. Потекла е вода / кална каменита, / равна със брегове. / Брегове обара, / мостове залива. Нар. пес., СбВСтТ, 643.

2. Оборвам, оборям. Драгой беше упорит, но искрен момък, — може би много по-искрен от Странджева.И тоя като по-хитър го забъркваше, обаряше му мислите, а накрай го взе на смях. А. Страшимиров, А, 615. Понякога ся случваше и да ся присмиват Юму, па еще да го обарят в самий парламент, нъ той за това нехаяше, а си караше неговата. Й. Груев, СП (превод), 68. Званична "Аустрийска кореспонденция" [вестник] обаря тия гласове францушкаго "Монитера" и дума, че он само кога говори за францушки работи, тогда може му ся имати поверение. БДн, 1857, бр. 1, 3. обарям се, оборя се страд. Преди малко време са бяха разнесле гласове, че.. произошло пълно споразумение.. Тия гласове днес са съвсем обарят. С, 1872, бр. 34, 266.

ОБА̀РЯМ², ‑яш, несв., оба̀рам, ‑аш, св., непрех. и прех. Диал. Обарвам. Отпосле, когато Милан и Теохарий се ровеха в спомените си, казваха, че и двамата бяха го чули да обаря в обора, да излиза и да влиза в стаята. Й. Йовков, Разк. II, 374. В такива нощи мъртвешкият дух на полусъборените и необитаеми къщи, — уродливото и грозно харо, накичено с пера, парцали и хлопки, излиза из незнайното си леговище, обаря по таваните, кача се и слиза по стълбите, отваря и затваря вратите. Й. Йовков, Ж 1920, 105. обарям се, обарам се страд., възвр., и взаим.