ОБАРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБА̀РЯНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обарям¹ и от обарям се.

ОБА̀РЯНЕ², мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обарям² и от обарям се; обарване.