ОБВЕРЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Доверчив; доверлив. Малката девойка е живна и обверлива: тя има потреба да бъде задържана и обюздена. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.