ОБВЀРУВАМ, ‑аш, несв.; обверя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Остар. Обвервам. обверувам се, обверя се страд.
ОБВЀРУВАМ СЕ несв.; обверя̀ се св., непрех. Остар. Доверявам се; обверявам се. Не прелъщава се, но само който се обверува. ВУХБ (превод), 59.