ОБВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обверя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Доверявам, поверявам; обвервам, обверувам. Человекът, на когото обверяваме живота си,.. действува според началото на най-чистата нравственост. С. Доброплодни, З (превод), 20. Сърчатий велингтонски княз не щя.. да са прежали, за да са качи на железний път;.. гиздава царица Викториа са наела да обвери на една царска върволица своето безценно лице. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 27. обверявам се, обверя се страд.

ОБВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; обверя̀ се св., непрех. Остар. Доверявам се; обвервам се, обверувам се. Доста е обаче, дето ни дават да разберем, за да не ся обверяваме вече на никого. ДЗ, 1868, бр. 30, 112. Не треба... да ся обверяваме на целители, които правят и продават цярове секрета. С. Доброплодни, З (превод), 19. Поп Богдан, който имаше да ся грижи за спасението на душите, грижеше ся и за добруванието на народа, който му ся беше обверил. Й. Груев, КН 4 (превод), 55.