ОБВЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЀСВАМ, ‑аш, несв.; обвѐся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Поставям, оставям нещо да виси, като го закачвам, привързвам или захващам някъде; провесвам, провисвам, обвисвам. Натоварихме кошниците от двете страни на самара. А ония, които не можаха да се поберат там, привързахме ги с върви и ги обвесихме през раменете си. Кр. Григоров, ОНУ, 89. Тогава той хванал едно.. Кутрето започнало да скимти и да лае отчаяно. Старецът нарочно го дръпнал за опашката, обвесвал го надолу с главата, притискал го по гръб. Ем. Станев, К, 36. Лявата му ръка, обвита в бинтове, беше обвесена на гърдите. Й. Йовков, Разк. II, 229. Обвесих фотоапарата на врата си. // Отпускам нещо да виси надолу; провесвам, провисвам, обвисвам. Старата върба се вижда цяла — сѐ тъй обвесила клони, под които се покои гъста сянка. Ц. Церковски, ТЗ, 126. Юрталана навлезе навътре.. Едри мамули, обвесили ръждивокафяви ресни, се кръстосваха на всички страни и го тупаха по краката, по слабините и по кръста. Г. Караславов, С, 32.

2. В съчет. с глава, врат. Накланям, навеждам надолу (глава, врат) вследствие на отчаяние, потиснатост, слабост, замисленост или под.; оклюмвам. Те си представяха как майка им плаче и нарежда за тях, а баща им седи до нея, обвесил глава, слуша нейните плачове и чезне по забягналите си деца. Д. Ангелов, ЖС, 471. Седна на пода и тъжно обвеси глава. Гр. Угаров, ПСЗ, 166.

3. Остар. Обесвам. И тия убо злодейци уните, убиха пред посланиците, като им впримчиха главите на въже и ги обвесиха на две дървета. Г. Кръстевич, ИБ, 342. обвесвам се, обвеся се страд.

ОБВЀСВАМ СЕ несв.; обвѐся се св., непрех. Захванат, закачен за нещо вися, увисвам надолу; провесвам се, провисвам. Над високите тънки върхари.. стърчаха зелените езици на дивите лози,.. На места те не бяха пробили гъстата зелена маса и се бяха проточили и обвесили над малките полянки и тесни пролуки. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 269-270. Момиченцето се затича и обвеси на врата на баща си.

◊ Обвесвам / обвеся нос (глава, врат). Разг. Изпадам в отчаяние, потиснатост, изгубвам самообладание, кураж; унивам. Немците стигнаха Кавказ.. Касабов ликуваше. Когато видеше унили хора, той шеговито ги

питаше защо са обвесили нос. Х. Русев, ПЗ, 215. Откак решиха да се предадат, той обвеси глава, помръкна. Г. Караславов, ОХ II, 288. — Снощи го видях отдалеч, че се завръщаше с магарето си, обвесил беше врат, не ще ги е намерил [воловете]. Ил. Блъсков, ДБ, 70.