ОБВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБВЍВАМ, ‑аш, несв.; обвѝя, ‑ѝеш, мин. св. обвѝх, прич. мин. страд. обвѝт, св., прех. 1. Със следв. същ. с предл. с, в. Увивам, завивам някого или някакъв предмет от всички страни в нещо, с което го покривам изцяло; загръщам, загъвам. През нощта той [Левски] насипал черковния двор до портата със слама, обвил копитата на вуйковия си кон с парцали и побягнал с него. Н. Ферманджиев, РХ, 97. Мъртвото тяло [на фараона] намазвали с благовонни масла и го обвивали в бели ленени платна, напоени в смола. Ист. V кл, 28-29. Битите ги мажат с лой и ги обвиват с пресни овчи кожи. Д. Ангелов, ЖС, 167. Доброволците подаваха материали и сечива.. обвиваха тръбите на чешмата със слама и чулове, да не замръзнат. Бл. Димитрова, ПКС, 206.
2. Прен. За облаци, дим, мрак и под. — разпространявам се така, че обхващам, обгръщам нещо от всички страни и правя да не се вижда. Над крайцера се завъртя гъст облак дим. Обви димната тръба и висна в горещия неподвижен въздух. Д. Добревски, БКН, 20. Вихър сви и тъмен рой / облаци
Пирин обвиха. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 15. И само като падне мрачина / и нощ дълбока ги обвие двама, / те знаят, че земята е една, / а границите, постът са измама. Д. Габе, С, 51. ● Обр. Може би, чрез това вдигане на булото се отне легендарността, която обвива образа на Раковски. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 56. И пак съм сам!... В безверие и злоба / обвих те аз. Ц. Церковски, Съч. I, 262.
3. Прегръщам, обгръщам някого или нещо. Момиченцето се прилепи към Ния, обви ръце около шията ѝ. Д. Талев, ПК, 473. Той я хваща и не я пуща. Ръката му обвива кръста ѝ и като нажежен колан я пристяга. К. Петканов, Х, 86. — Аз ще се справя, Васко. Повече не се грижи за детето. Прибери парите. Васил я обви през рамото и пусна банкнотата на пода. Х. Русев, ПС, 21. Той обви снажна мускулеста ръка окол кръшната ѝ снага. П. Тодоров, И II, 152.
4. Обхващам нещо, като се увивам около него или го заобикалям от всички страни; обгръщам. Надолу се тъмнееше драчище, то допълзяваше до самото било и обвиваше с вършините си подножието на стълба. Х. Русев, ПЗ, 250. Наниз от ситни бисери обвиваше прекрасната ѝ шия и ред жълтици светяха въз русата коса на челото ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 24. На букът ръбестия ствол / лозата стройна е обвила. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 43.
5. Завивам, увивам нещо около друго нещо; обточвам околовръст нещо. Спиридон обви пипнешком ширита около стъпалото. Елин Пелин, Съч. IV, 23-24. Един ден госпожата се ядоса и заповяда ѝ: Николино, щом не искаш да ги отрежеш тези опашки.. ще ги прибираш на главата си, ей така. И тя улови плитките, обви ги около главата ѝ. Г. Райчев, ЗК, 40. обвивам се, обвия се I. Страд от обвивам. Кутиите бонбони се обвиват с целофан. II. Възвр. от обвивам (в 1 и 2 знач.). Двамата мъже се обвиха в синкави облаци от цигарен дим. Д. Димов, Т, 130. Бубите се обвиват с пашкул. III. Взаим. от обвивам (в 3 и 4 знач.). Видях два прегърнати бука в гората, / .. / от корен до върха обвили се двата. Ив. Вазов, Съч. II, 180.
— Други (остар. и диал.) форми: обивѝвам, обовѝвам.