ОБВЍВКА

ОБВЍВКА ж. 1. Най-външният, повърхностният слой на нещо, който покрива, обвива от всички страни, изцяло неговата вътрешност. От ореховите дървета в лъките брулеха влажни орехи, разпукали сбръчканата си обвивка. Л. Галина, Л, 68. Клетката се състои от ядро, протоплазма и клетъчна обвивка. Вл. Андреев, АЕ, 20. Електронна обвивка.

2. Материя (хартия, плат и под.), която е предназначена за обвиване, служи за обвиване. По пода се търкаляха празни бутилки, станиолови обвивки за шоколад, угарки, изпокъсани вестници и повече от всичко друго парчета хляб и салам. П. Вежинов, СО, 160. Обвивки за тетрадки. Кренвирши с найлонова обвивка.

Списък на думите по буква