ОБВИНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВИНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обвиня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Обикн. с предл. в или следв. изр. със съюз че. Приписвам на някого някаква вина, намирам някого виновен за нещо. Милчевски и Тошо още обвиняваха Алексея, че се боял да мине по границата. Й. Йовков, ЧКГ, 234. Господарите ги обвиняваха в мързел и алчност, родолюбците ги наричаха предатели. Д. Димов, Т, 224. На производственото съвещание Игнатов се нахвърли срещу мен и ме обвини, че съзнателно се опитвам да провалям съревнованието. П. Незнакомов, БЧ, 73.

2. Юрид. Посочвам някого за виновен пред съдебните органи. Като военен прокурор, назначен да обвинява набедените и да жигосва виновните с пламенна и негодующа реч, той си припомни, че никога чувството на жалост не бе огрявало красноречието му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 146. Каравелов не можеше да не желае бързото отстранение на един княз, когото не бе можал да защити и който можеше да го обвини в измяна. С. Радев, ССБ II, 18. Генерал Заимов е обвинен в държавна измяна. Е. Каранфилов, Б III, 46. обвинявам се, обвиня се I. Страд. от обвинявам. — Трябват доказателства, че тогава да се обвинява. Й. Йовков, ПГ, 151. II. Възвр. от обвинявам (в 1 знач.). Сърцето ѝ силно туптеше и тя се обвиняваше в безхарактерност и лекост. Ив. Вазов, Н, 58-59. III. Взаим. от обвинявам (в 1 знач.). На края те [майсторите] взаимно се обвиниха в некадърност и простотия. А. Гуляшки, ЗВ, 528.