ОБВИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЍСВАМ, ‑аш, несв.; обвѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обвѝснат, св. Разг. 1. Прех. Поставям, оставям нещо да виси, като го закачвам, привързвам или захващам някъде; провесвам, провисвам, обвесвам. Кученцето започнало да скимти и пищи отчаяно. Старецът нарочно го притискал и повдигал за врата, ту го обвисвал надолу с главата, ту го дърпал за опашката. Ем. Станев, ЯГ, 78. Своето дълбоко гнездо [птицата блатно шаварче] обвисва между стъблата на тръстиката. Ц. Пешев и др. ФБ, 218. // Отпускам надолу; провесвам, провисвам, обвесвам.

2. Непрех. Увисвам, провисвам. Когато се заглеждаше или замисляше, меснатата му долна устна леко обвисваше и разкриваше едрите му зъби — здрави, бели и правилни. Г. Райчев, ЗК, 101. Генко хвърля чукчето на една страна и скача с коса в ръка. На сивия му пояс обвисва кратунка, пълна с вода. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Той препускаше бърже под един голям и кичаст дрян, косата му са оплете в клонието на дряна, катърът мина под него, а той обвисна. Н. Михайловски, ССИ (превод), 62.

3. Диал. Непрех. Увисвам от всички страни, отвсякъде. Обвиснали клоне. Н. Геров, РБЯ III, 291. обвисвам се, обвисна се страд от обвисвам (в 1 знач.).