ОБВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обвѐя, ‑ѐеш, мин. св. обвя̀х и обвѐях, прич. мин. св. деят. обвя̀л, ‑а, ‑о, мн. обвѐли и обвѐяли, прич. мин. страд. обвя̀н, ‑а, ‑о, мн. обвѐни, обвя̀т, ‑а, ‑о, мн. обвѐти и обвѐян, св., прех. За вятър, дъх, миризма и под. — облъхвам. Топлината на тялото му досягаше нейната плът; вълни от горещия му дъх обвяваха лицето ѝ, замайваха я. Г. Райчев, Избр. съч. II, 68. "По-завчера, в града когато идях, / аз чумата в полето долу видях- / .. / Два пъти се обръщах къде нея, / два пъти ме воня на леш обвея. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 179. Но мигом пламък лизва му лицето, /обвява го на вятъра хлада. Ем. Попдимитров, СР, 76. Пребродил съм села и градове, / по твойте бели пътища съм шарил, обвеян съм от твойте ветрове / и слънцето пламтящо ме е жарило. Д. Овадия, РД, 1950, бр. 225, 2. ^● Обр. Подир малко Росинка влезе в стаята и мина край Евгени.. Стори му се, че го обвея ароматът на самото ѝ моминство. Д. Ангелов, ЖС, 245. Пленителен в детските спомени, с радост / пречиста обвява ни Бъдният вечер. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 168. обвявам се, обвея се страд.