ОБВЯРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЯ̀РВАМ СЕ, ‑аш се, несв. и св., непрех. Остар. Доверявам се, вярвам напълно на някого. Иванчо твърде лесно се обвярваше томува, когото познаяше за добър човек. Ил. Блъсков, ПБ II, 31. Маймуните може да ся научат да слугуват на домашни работи, да носят не твърде тежки неща,.., но не трябва да ся обвярваме на тях: те не напущат склонностите и привичките си. Пч, 1871, кн. 1, 10. Ако и трите пъти аз сѐ надвия, вавилоняните ще ми са обвярват и ще ма назначат върховен вожд на сичката войска. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 136- 137. Кога ся яви тряска на четврътий или на пятии ден [от раждането].. недей са обвярва на бабата и да ти каже тя, че няма ничто зло. Й. Груев, КН 7 (превод), 48.