ОБВЯРВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБВЯ̀РВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Доверие. Както един верен слуга получава любовта и обвярванието на господаря си, така и един верен и буден християнин ще получи любовта на господаря си Христа. КТЕМ, 511. Кога намери някой един целител изкусен и почтен, треба да си даде на него всичкото си обвярвание. С. Доброплодни, З (превод), 20. Услабнаха жилите на общата вяра, дерзостта и обвярванието на чловеците ся отмахна. СбПерП II, 16.