ОБГА̀РЯМ

ОБГА̀РЯМ1, ‑яш, несв.; обгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Подлагам нещо на действието на огън от всички страни, отвсякъде. Спомних си, че тогава запалих в една чинийка спирт, за да обгоря иглата на спринцовката. М. Марчевски, ОТ, 160. Малчуганите и тук погнаха парцалената топка, а по-големите наобиколиха лагерния пазач. Той си бе отсякъл дебела дрянова тояга и сега тъкмо я обгаряше на огън. П. Проданов, С, 131. Одисей заповядал на другарите си да остържат този [маслиновия] кривак, а той самси му изострил края, обгорил го на огъня — и заровил го в тора. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 95. Обгарям дъски за ламперия. Обр. Пламъци обгаряха небосвода, гръмотевици разтърсваха земята. Гр. Угаров, ПСЗ, 646. Пък и тогава съвсем други мисли я вълнуваха, съвсем други блянове обгаряха душата на Катя. Ст. Чилингиров, РК, 12.

2. Причинявам изгаряния, наранявания от огън, гореща течност и под. на много места, по цялата повърхност на нещо. В това време Бая нарочно обгорил лицето си с вряла вода и бил изпратен във военната болница на лечение. Сл. Трънски, Н, 294.

3. Прен. За слънце, слънчеви лъчи — силно напичам, нагрявам нещо. Слънцето обгаряше земята, но под липата бе прохладно и сякаш по-тихо. О. Василев, Т, 8. Оран и копан ще рече разработвание на земята: да ѝ изсечем тревата, да я разрохкавим, за да може да я обгори слънцето. Ц. Гинчев, УЗ, 33. // За слънце, лъчи — правя някого, нещо (лице, кожа) да получи по-тъмен цвят, загар, като го напичам, огрявам по-продължително време. Николина изглеждаше чудесно: лятното южно слънце беше я обгорило и зачервило като ябълка. Г. Райчев, ЗК, 71-72. Слънцето беше обгорило матовото му лице, което беше добило загар на препечен хляб. Д. Кисьов, Щ, 189. обгарям се, обгоря се I. Страд. от обгарям. На остроумний издирвач падна в очи, че кремичавата пръст преди да ся обгори е черна, а чтом ся тури в пещ та ся опече, тя стане бяла. Й. Груев, СП (превод), 77. II. Възвр. от обгарям.

ОБГА̀РЯМ

ОБГА̀РЯМ2, ‑яш, несв.; обгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. обгоря̀л, ‑а, ‑о, мн. обгорѐли, св., непрех. 1. Овъглявам се или се опушвам по повърхността от всички страни. През цялата нощ горя къщурката,.. Жена му и децата изскочиха обгорели и черни из пламъците. П. Михайлов, МП, 67. Хвърчеше той като насън покрай обгорелите обори и плевни, празни кошари и кочини. З. Сребров, Избр. разк., 59. Малкото човече разпери ръце като ангелче и със страшен рев се измъкна обгоряло от огъня. А. Каралийчев, В, 172. Около огнището на карлайджията имаше тук-там изгорял памук, люспици от обгоряла мед. Д. Калфов, ПЮН, 31.

2. Получавам изгаряния, наранявания от огън, гореща течност и под. на много места; обгарям се. Разправят, че Еврипидис.. не го [Жика] оставя без ракия и тютюн.. за да вика дъжд, когато посевите обгорят и пасищата посърнат от суша. М. Вълев, ПСС, 88.

3. Получавам по-тъмен цвят, загар на кожата в резултат на продължително въздействие на слънчевите лъчи; загарям, почернявам, изгарям1. Янко Петров, ученик от

шести клас, се върна от пионерски лагер доволен и щастлив. Беше наддал два килограма, увеличил беше ръста си с четири сантиметра, беше обгорял и разхубавял. Елин Пелин, ПР, 72. Станка ходеше да сее сама. Тя беше обгоряла и заякнала и воловете се въртяхя послушно при най-слабото ѝ подвикване. Г. Караславов, ОХ, 382. Хората работеха весели, с обгорели лица и шии. И. Петров, НЛ, 83.

ОБГА̀РЯМ СЕ несв.; обгоря̀ се св., непрех. 1. Получавам изгаряния, наранявания, обикн. от огън, на много места; обгарям2. Избухва барутът на въстаниците, войводата се обгаря и ослепява. К. Константинов, ПЗ, 34.

2. Получавам по-тъмен, шоколадов цвят, загар, тен на кожата в резултат на продължително въздействие на слънчевите лъчи; обгарям2.

Списък на думите по буква