ОБГОРЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБГОРЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. обгорѐли. Прич. мин. св. деят. от обгоря2 като прил. За кожата или част от тялото на човек — който е получил загар; загорял. Той съблече рубашката си и жарките слънчеви лъчи защипаха обгорялата му кожа. Д. Кисьов, Щ, 162. Розови отражения грееха по лицето на Нона, по обгорелите ѝ стройни ръце, черните ѝ очи лъщяхя. Й. Йовков, ЧКГ, 195. Борис гледаше с радост четинестото, обгоряло лице на селянина и дочу колко добродушие и обич имаше в думите му. Д. Талев, И, 523. // За човек — който е с потъмняла, почерняла от слънцето и вятъра кожа; загорял. Обгорели и весели младежите се връщаха от плажа.