ОБДАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБДАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обдаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Със следв. същ. с предл. с. Дарявам (в 1, 2, 3 и 4 знач.), надарявам. Такова име на̀, ми турна отец Григорий и с кръст ме обдари. Ст. Загорчинов, ДП, 105. Человек се относя также.. към естествените същества.. всесилният му създател.. го обдарил с разум, слово и с една безсмъртна душа. В. Берон, ЕИ, 5. Нашето отечество е най-добро за земляделие;.. Него Бог го е обдарил със сичко: с поля и гори, с бърда и планини. Ц. Гинчев, УЗ, 7.

2. Давам дар на мнозина или на всички; надарявам, дарявам. А доде ся притъкми булка, домашнии обдаряват сички лица, кои са дошли с момкова поряда, с кърпи и забрадки. Г. С. Раковски, П II, 120. — Тогава нека се моли... по-често да се моли из нашите свети места, да се кланя и да целува иконите, да ги обдарява... Доколкото може да се съди по подаръците, той е богат, твърде богат. Д. Рачев, СС, 161. Изводи си Роксанда девойкя, / а Роксанда носи той бели дарове, / да обдари той китни сватове. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 5. "Сестро Румено, Румено, / я да ми займеш дарове, / .. / Та ми дарове не стигат, / родата да им обдаря. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 181. — "Чакай ме, баю, чакай ме, / .. / татова соба да отключа, / ситна дарба да прибера / та да си сватба обдаря." Нар. пес., СбВСтТ, 707. обдарявам се, обдаря се страд.