ОБДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; обду̀мам, ‑аш, св., прех. Остар. Обмислям. За наше щастие, додето обдумвахме как да се предпазим от враждата на турците, ние намерихме странни и неочаквани съюзници. К. Величков, ПССъч. I, 148. По-добре е веднъж да умреме, а не през сичкий си живот да трепериме.Това като обдумали [зайците], впуснали ся към вира, да ся нахвърлят и да ся издавят. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 87. обдумвам се, обдумам се страд.