ОБЕЗАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗА̀ТЕЛНО. Книж. Нареч. от обезателен; непременно, задължително. Всяка сутрин изтичвахме навън и гледахме към баира — не идат ли нашите хора. Мислехме, че обезателно сутрин трябва да дойдат. Й. Радичков, ББ, 117. — Алекси, изглежда, че съм забременяла. Той толкова се зарадва, че даже се изплаши. Сега, разбира се, трябваше обезателно да отиде на лекар, да провери дали чудото наистина се е случило. П. Вежинов, БГ, 105. По принцип в събота имам доброто желание аз да сготвя обеда и обезателно правя нещо сладко. О, 1977, кн. 10, 10.

— От рус. обязательно. — Друга (остар.,) форма: обяза̀телно.