ОБЕЗВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗВЕРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обезверя като прил. Който е загубил вяра в нещо или във всичко, който е напълно отчаян. Хръсате знаеше как са се издавили войниците.. бе видял пребити селяни и бягащи из горите селяни, бе говорил с обезверени хора. Й. Вълчев, СКН, 374. Тия несретници [безработните] пристигаха от четирите краища на света — разочаровани романтици и обезверени мечтатели, отчаяни авантюристи и крадци. М. Марчевски, ОТ, 12. А уви, нашите разтревожени души, нашите обезверени сърца, нашите бедни, размътени умове имат такава силна потреба от утешение и просветление. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 22.