ОБЕЗВРЀЖДАМ

ОБЕЗВРЀЖДАМ, ‑аш, несв.; обезвредя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Лишавам някого или нещо от способност, възможност да причинява вреда, правя някого (или нещо) безвреден; обезвредявам. Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3. Приказките за хуманизма на новата власт не могат да ме разколебаят — не се е появил още и няма да се появи такъв хуманизъм, който да прощава на ония, които са обезвреждали и унищожавали апостолите му. К. Георгиев, ВБ, 91. А когато съставяха плана за въстанието, те всички .. бяха уверени, че щом превземат конака, щом обезвредят заптиите.., ще се дигнат с оръжие поне още стотина мъже. Д. Талев, ПК, 683. Бъчонката щеше да му попречи малко,

тъй като в случай, че не успее да обезвреди стражаря, трябваше да я избиколи. Ем. Станев, ВТВ, 60. обезвреждам се, обезвредя се страд.

Списък на думите по буква