ОБЕЗЖИЗНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЖЍЗНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Индив. Който е лишен от жизненост, в който няма бодрост, енергичност. Съкрушителен печат бяха оставили на тая обезжизнена физиономия годините. Ив. Вазов, Съч. VIII, 162. Като каза това, страшният редактор.. се повдигна малко на костеливите си ръце. Сякаш, че горните свирепи думи бяха галванически ток, който приведе в движение това обезжизнено тяло. Ив. Вазов, Съч. IХ, 118.