ОБЕЗЗВУЧА̀ВАНЕ

ОБЕЗЗВУЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от обеззвучавам и от обеззвучавам се.

2. Фон. Езиково явление, при което звучна съгласна, заемаща позиция в края на дума или пред друга, беззвучна съгласна, се изговаря като беззвучна. Обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата е задължително за книжовното българско произношение.

Списък на думите по буква