ОБЕЗЗЕМЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЗЕМЛЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обезземлявам и от обезземлявам се; обезземяване. Сега бедата на селянина била не само в усилената експлоа‑

тация, ами по-категорична: обезземляване. В. Мутафчиева, КВ, 18. Процесът на обезземляване се засилил [в средновековна България] особено много през Х в. Под натиска на тежките условия на живот и продължителните войни те [селяните] губели своите имоти и независимостта си. ТВ I, 92. Съсредоточването на земята в ръцете на едрите земевладелци [в Англия] взело масови размери през ХVIII в. и се "узаконявало" чрез парламента.. Този процес на обезземляване на селяните продължил до първата половина на ХIХ в. Ист. VIII кл, 17.