ОБЕЗЗНАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЗНАЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обеззнача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Правя някой или нещо да бъде, да стане без значение, без стойност; обезсмислям. Мощният дух на Гьоте е постигнал рядкопостижимото, чрез вътрешната стойност и хармония на Фауста да обеззначи (..) техниката, външността. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 342-343. Блясъка от тебе що сияй, / тям той и само той величие придава. / Без тебе бързо би световната забрава / обеззначила тях — кат бисерний гердан / комуто липсува ялмазът. П. П. Славейков, КП ч. III, 82. обеззначавам се, обеззнача се страд.

ОБЕЗЗНАЧА̀ВАМ СЕ несв.; обеззнача̀ се св., непрех. Рядко. Обезличавам се. Много, като него млади хора, намериха цяра срещу това зло. Те се примириха с невъзможностите и се пригодиха към каприза на условията. Така те посивяха, обеззначиха се и почнаха да дебелеят. Д. Немиров, Д № 9, 51.