ОБЕЗКРЪВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗКРЪВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезкръвя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Премахвам кръвта от месото на убито или заклано животно.

2. Прен. Намалявам, изчерпвам силите или възможностите на някого или нещо; изтощавам. Стъписаха се робите.. Сякаш в черибашията се беше събрала цялата безкрайна, неумолима сила, що от векове тъпчеше и мелеше, осакатяваше и обезкръвяваше българския род. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 196. Едно въстание, за каквото говорят водачите на организацията и за което готвят народа, ще донесе само страдания, разрушения и смърт. Ще дадем излишни жертви, ще настъпят немотия, глад, ще обезкръвим народа си. Д. Спространов, С, 79-80. ^● Обр. Бягството от селата към града полека-лека обезкръвяваше родната земя. Ст. Даскалов, СЛ, 45. обезкръвявам се, обезкръвя се страд.

ОБЕЗКРЪВЯВАМ СЕ несв.; обезкръвя̀ се св., непрех. За част от тялото — оставам без кръв или с по-малко от нужното количество кръв. Вълнувах се. Аз и друг път съм напускал родината, но не със самолет.. На вид бях уж спокоен.. гледах как придвижват с моторната количка багажа и все пак чувствувах, че лицето ми се обезкръвява. Г. Белев, КВА, 13. Долната му устна, каквато беше отпусната, със синкави краища, още повече се обезкръви, потрепера. Н. Нинов, ЕШО, 117.