ОБЕЗКУРАЖА̀ВАМ

ОБЕЗКУРАЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезкуража̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Лишавам някого от кураж, от смелост, решителност, самообладание; обезсърчавам, разколебавам. Противоп. окуражавам. "Временните неуспехи никога не трябва да стряскат и да обезкуражават ръководителя." Сл. Трънски, Н, 107. Най-голямо внимание трябва да се обърне на селата, към селските ни бунтовници, които като по-прости и неразвити, една най-малка несполука е в състояние да ги обезкуражи и да ги накара да сложат оръжия. З. Стоянов, ЗБВ II, 64. Една дума им стигаше да убият една млада неукрепнала душа, да обезкуражат един неуверен в себе си юноша. Ив. Вазов, ПЮ, 33. Костадин се надяваше да уреди работата главно чрез стареца, с когото отдавна не беше се виждал, но глъчката в кръчмата и враждебното държане на младия селянин го обезкуражиха. Ем. Станев, ИК, I и II, 468-469. обезкуражавам се, обезкуража се страд.

ОБЕЗКУРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; обезкуража̀ се св., непрех. Изгубвам кураж, смелост, решителност, самообладание; обезсърчавам се, разколебавам се. Известието, което очаквали, не идело и те се безпокоели и се обезкуражили. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 188.

Списък на думите по буква