ОБЕЗКУРАЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗКУРАЖА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезкуражавам и от обезкуражавам се. Аз мислено се повръщам в тия героически и тежки времена, когато подир небивалия подем на народния дух пред въстанието, настана общо обезкуражаване след неуспеха му. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 159. Така ще се избегнат излишните смущения, депресията, обезкуражаването, обезценяването и на действителни ценности. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.