ОБЕЗКУРАЖЍТЕЛЕН

ОБЕЗКУРАЖЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който обезкуражава; обезсърчителен. Павел отправи прошение до руския представител в Цариград да се погрижи за издирването на заточеника, но отговорът бе обезкуражителен — от направената справка не бяха открити никакви следи. Гр. Угаров, ПСЗ, 19. Отговорът на пашата бе колкото суров, толкова и обезкуражителен: — С войска не разполагам, затова няма да ви пратя. Г. Караиванов, П, 14.

Списък на думите по буква