ОБЕЗЛИЧА̀ВАМ

ОБЕЗЛИЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обезлича̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя някой или нещо да загуби своя духовен облик, личностните си качества, лишавам го от индивидуалност или от възможност да я прояви. Чехов е от внимателните, от грижовните учители, които не се натрапват, които не обезличават своите ученици, а търпеливо ги насочват към развиване на индивидуалните склонности, към смела творческа изява, към самостоятелност. В. Йосифов, Избр. тв I, 135. Тая жена носи покварата в жилите си и в кръвта си! Тя съвсем ще те обезличи! Д. Калфов, Избр. разк., 352. Лакейството унижава човека, то уронва човешкото достойнство.. — твоето достойнство като човек потъпква то, обезличава те. Т. Влайков, Съч. II, 173. Винаги по-силният подчинява по-слабия, обезличава го и го превръща в свое повторение. Бл. Димитрова, Лав., 219. обезличавам се, обезлича се страд.

ОБЕЗЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; обезлича̀ се св., непрех. Загубвам индивидуалните си личностни черти, лишавам се от възможност да се проявя като самостоятелна личност. Поетът трябва да притежава и да развива у себе си способността да се извисява над себе си, не да се обезличава, а да издига личността си до онова състояние, на което всеки от нас би могъл да открие себе си в поета. Г. Джагаров, КЖ, 54-55. Разбира се, той няма да стане танцьор, но може да потъне в някоя такава яма, да се обезличи... Да престане да се чувства горд, свободен. Ал. Бабек, МЕ, 261. Под това влияние изнемогва, увяхва животът на жената в Гранде, тая безропотна неволница.. се обезличава. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 190.

Списък на думите по буква