ОБЕЗЛИЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЕЗЛИЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обезличавам и от обезличавам се. Тази неизвестност беше още по-страшна, по-неизследвана, без ни една светлинка, тъй че той изпита чувство на някакво пропадане, изчезване и пълно обезличаване. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 402. У нас има достатъчно наивници, които мислят, че ратуват за идеала на нашето време, като се прикомандироват към воинството на Карл Маркса, ратуващо за обезличаване на человека. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 178.