ОБЕЗЛЮДВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезлюдвам и от обезлюдвам се; обезлюдяване. Раковски, който съглеждаше с право голяма опасност за България от всяко обезлюдване, с всички сили се противопостави на емиграцията в Русия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 360.